Третото и досега най-мащабно издание на FIG. – фестивалът за илюстрация и графика, се провежда в София от 24 март до 2 април. В рамките на 10 дни имаме възможност да посетим две групови и една самостоятелна изложби, серия от работилници, филмови прожекции, разговори, перформативна вечеря, представяне на книга, както и първия по рода си „супермаркет“ за принтове.
Разговаряме с основателя и директор на FIG. Васил Владимиров за идеите, зад които застава фестивалът и за необходимостта от това понякога да грешим.
Тази година FIG минава под шапката: „Трябва да има някаква грешка“. Какви по-конкретно са темите, които адресира?
Общата тема адресира грешката като нещо, което може да инициира процес на отучване. Отучване от социални, политически и икономически догми или дори такива свързани с културата ни. Има концепции и вярвания, които са силно вродени в това как живеем, работим, свързваме се хората около нас, а на по-глобално ниво – как се грижим за природата, как е организиран светът иконимически и политически. Някои акценцти от програмата, които се занимават с отделни аспекти, са груповата изложба “Печатна грешка в книгата на Аза”, в която се поставят под въпрос капиталстическата и силно индивдуалистична перспеткиви за грижата за себе си, за нашите тела и умове; в работилницата на Know-How-Show-How, “Така не се прави!”, се поставят под въпрос лимитите на професията на графичния дизайнер и правилата, наложени от пазарните и образователни системи. “Добър водопроводчик, кофти типограф” на Емир Карьо и Лукаш Матушевски изследва разликите в образованието и визуалната култура по отношение на типографията между Западна и Източна Европа (съответно местата, където учат и където израстват двамата автори) и дали всъщност на изток нещата са по-инфериорни или се правят грешно. В соло-изложбата на колектива Raw Lab се изследват лимитациите на изкуствения интелект и вродените грешки, които обаче могат да доведат до интересни резултати. В лекцията на Моли Роуз Дайсън “Oops I did it again”, се говори за грешката като процес от перспективата на практиката на графичен дизайнер и илюстратор. Темата е доста универсална и във всяко едно от събитията може да се каже, че присъства – къде по-силно, къде по-повърхностно.
Има ли теми-табу в илюстрацията у нас, които се нуждаят от по-голямо внимание?
Не мисля, че има чак теми-табу. Може би липсват някои по-експериментални подходи и също така разнообразие на стилове. Но не мисля, че това е някакъв казус само в илюстрацията и графиката, а като цяло във визуалните изкуства.
Лично ти как възприемаш грешките в процеса на професионалното развитие?
Зависи от грешката. Дори ми е малко трудно да отговоря, тъй като като се замисля за някакви грешки, те са били толкова част от процеса, че дори не мога да ги приема като такива. Има и такива, които са по-непоправими и те карат да се самоизяждаш. Аз лично в момента работя върху това да приемам с по-лека ръка грешките.
Каква е добавената стойност на фестивала и какви липси в арт сцената запълва?
От една страна фестивалът представя както на публиката, така и на авторите, които участват, едно предизвикателство за това какво значат, какви са лимитите и какъв е потенциалът на медиите на илюстрацията и графиката. От друга страна, фестивалът ни кара да приемем грешката – нещото, от което всички бягаме – като нещо позитивно, което може да ни помогне да си представим нови светове, отвъд догмите, за които говорех по-горе. Също така, голяма част от събитията на фестивала предоставят алтернативно образование, което не влиза в институционална рамка или такава зададена от пазарни принципи. Уъркшопите ни винаги са с минимална такса, така че да бъдат достъпни и за хора в непривигилировани позиции, които нямат качествен достъп до култура и образование. Искаме все повече да се развиваме в тази посока и бихме се радвали да чуем всякакви гледни точки за това как можем да постигнем това развитие най-добре.
Илюстрацията и графиката днес са почти навсякъде и във всичко, но допреди да кажем 40-50 години са били професия за малцина. Сега като че ли е обратното – има множество илюстратори, графични дизайнери и т.н. Как успяват да изпъкнат и кои са основните характеристики, които привличат вниманието на екипа ви при фестивалната селекция на артисти?
Ние разбираме и интепретираме тези жанрове доста свободно, както сигурно става ясно от програмата ни. В тази връзка вниманието ни привличат автори, които по някакъв начин предизвикват разбиранията за това какво са тези жанрове, за какво се изпозлват и какво отражение намират. Автори, при които илюстрацията и графиката присъстват като изразно средство, като начална точка или понякога краен резултат, но не са стриктно ограничени от ползването на техники и медии, които се асоциират с конвенционалното разбиране. А иначе и автори, които имат изграден и разпознаваем стил, който не е подчинен на това, което е тенденциозно в момента. И не на последно място – автори, които използват работата си, за да разказват истории и заявяват позиция. Тази година мисля, че съвсем избутахме лимита и в изложбите ни почти няма нито един автор, който да прави само илюстрация или графика, или графичен дизайн. Това ни позволява и да показваме различни автори и да търсим и намираме такива от широкия спектър на визуалните изкуства като скулптура, нова медия, анимация, фотография, инсталация и т.н.
Какво да не пропускаме от 10-дневната свръх разнообразна програма на FIG.3?
Програмата е доста стегната и балансирана и сме я направили така, че да няма големи припокривания. Трудно ми е да приоритизирам, но лекцията на Моли Роуз Догсън (30.03., 18:30, Hyperspace Social Tech Hub) ще бъде доста интересна. Тя е илюстратор, графичен дизайнер и арт директор с разнообразен опит и е работила за световноизвестни клиенти, както и има своя артистична практика. Друг акцент със сигурност беше прожекцията на Girls in Film (26.03., 20:00, Bobbina), международна организация, която се занимава с дистрибуцията и продукцията на филми от жени, транс и небинарни хора. Те са курирали специална селекция от анимационни и дигитални филми, както и техен представител ще бъде на място да говори за тях след прожекцията. Събитието е страхотна възможност за млади режисьори да се запознаят и да създадат нови връзки. Всяка една работилница е много интересна и предоставя алтернативно образование, както и възможност за колективно създаване. За някои от тях все още има билети. Не пропускайте и изложбите в КО-ОП, Поста и Пунта. В Поста, The Tiny Art Gallery ще покажат първата групова изложба с 24 автора!
Детайли за всички събития от програмата на ФИГ – Фестивал за илюстрация и графика, ще откриете тук. Ако не успеете, вероятно има някаква грешка.
- Васил Владимиров е куратор и координатор на програмата на КО-ОП и работи на свободна практика. Основател и директор е на FIG. – фестивал за илюстрация и графика в София. Съосновател е на сайта www.beduende.com. През 2021/2022 е стипендиант на програмата Център за социална визия към Swimming Pool. Участвал е като гост-куратор във фестивалите „Месец на фотографията“ в Братислава и „Международни фотографски срещи“ в Пловдив.