Месец след най-важното в света събитие за продуктов и интериорен дизайн – Salone del Mobile Милано и всички десетки съпътстващи го изложби, инсталации, лекции и дискусии в рамките на седмица, обръщаме внимание на високата чест, оказана на Константин Ачков, да участва за втори пореден път в конкурса Ro Plastic Prize. Основан през 2020 г. от водещата и ярка фигура в развитието на дисциплината, кураторката Росана Орланди, конкурсът е повод да се преосмисли отношението към пластмасата като материал в тежест на планетата. Евтина, многообразна и издържлива, пластмасата става моментална звезда в производството в края на 1960-те, услужливо обслужваща и най-смелите дизайнерски и консуматорски мечти. Репутацията ѝ е далеч по-неблагоприятна. Понастоящем реки, морета и почва са затлачени с изхвърлени предмети от пластмаса, а микрочастици пластмаса има навсякъде – от най-високите върхове на планините до плацентата на още неродени бебета.
Ro Plastic Prize кани дизайнери да демонстрират различни и неочаквани подходи в употребата на материал – от създаването на предмет до неговото изхвърляне. Наградата се присъжда всяка година на проекти, които включват рециклиране или повторна употреба на материал. В последното издание победителите бяха обявени по време на Миланската седмица на дизайна през април 2023. Резултатите са позитивен поглед към дизайна като дисциплина, готова да се справи с глобални и сериозни проблеми. Сред отличените е прототип за 3D-принтирана персонализирана протеза за крак от рециклирана пластмаса, провокирана от войната в Украйна. Друг победител е маса, резултат от иновативен материал, получен от стари и негодни части на ветрогенератори.
"Устойчивостта е само лозунг. Да бъдеш отговорен означава да си наясно какво проектираш, как го създаваш, с какъв избор на материали и как се ползва. От дизайнерите очаквам отговорност, нестандартно мислене и материална иновация," заявява доайенът в дисциплината Росана Орланди.
Поздравяваме Константин Ачков за включването му в този подбор от иновативни подходи за употреба на пластмасата и разговаряме за неговата оригинална идея по актуалната тема.
Какво те подтикна да участваш в Ro Plastic Prize?
Участието ми тази година, както и миналата, бе след лична покана от страна на галерия Rossana Orlandi. Участието в една от най-престижните галерии в Италия и Европа в сферата на високия колекционерски дизайн, каквато е Rossana Orlandi Gallery, е важно за всеки дизайнер, който иска да изгради европейски имидж и кариера.
Опиши ни накратко концепцията за твоето предложение? Кои са най-отличителните му елементи?
Реших отново да участвам със стол, моята най-силна област. В момента, когато дойде поканата, тъкмо развивах идея за такъв по-тясно свързан със света на модата и като отговор на все по-ясно изразеното навлизане на модните брандове в мебелния бизнес. Идеята ми бе да направя стол със стилизиран силует на панталон чарлстон или по-познат като “Flare”, в крачка. Така се зароди концепцията за този стол, като премина през няколко фази.
Едната бе да ушия нещо като дреха/панталон, която признавам си не се получи добре, защото скри почти целия стол като конструкция и уби ясния изказ на формата. От галерията също не бяха във възторг от този мой ход и бързо поправих грешката. Другата трудност бе да излезна с ясна и подчертаваща столът идея за използване на преработена пластмаса. Това е и условието на конкурса. След много експерименти да намеря някакъв мой изказ в тази материя, стигнах до извода, че едно от най-големите предимства на пластмасата е, че ако е прозрачна и бъдат имплантирани късчета цветни остатъци, може да се получи ефект близък до този на витражите.
Така направих няколко странични панела от прозрачно PET-G като между два тънки листа сложих хаотично различни цветове кръгчета от PVC платове. Те са краен отпадък при изработката на тенти и сенници от мястото, където трябва да се изреже, за да се сложат метални капси. Тези панели могат да бъдат сменяни чрез закрепващи ги болтове към носещата конструкция. Столът се получи много ясен като форма, като конструкцията е само от три елемента, а облегалката и седалката също са част от структурата. Освен това отново ползвах моите пъзел елементи за сглобяване, което позволява лесно сглабяне и разглабяне на столът без стандартните винтове или лепила.
Какви са впечатленията ти от това участие?
Ако трябва да обобщя впечатленията ми към изложбата, мога да кажа, че все по-силно се вижда сливането на чистото изкуство в дизайна, миксиран с най-новите технологии в търсене на еко материали или подходи. Това е и смисълът на този конкурс.
Какво друго ще запомниш от това издание на Миланската седмица на дизайна (продукти, изложби, лекции, инсталации…)?
Една от приятните за мен изненади бяха последните работи на Филип Старк за един от водещите испански производител на мебели ANDREU WORLD. Той предлага маса, табуретки, столове, кресла и дивани от шперплат с близки до моите сглобки, които използвам като логика и форма. Това решение е продиктувано именно от съвремените тенденции за устойчивост и пакетирането им в плоскости.
Друга изложба с много инсталации бе на дизайнерския отдел на автомобилната марка BMW, която показа доста футуристични визии за бъдещи автомобили.
Том Диксън бе създал изключително интелигента инсталация за един от водещите производители на плочки, в която бе направил няколко минималистични фонтана като олтари, които се задействаха един след друг на фона на музика.
В самата галерия на Росана Орланди отново бе създадена магия от различни автори, материали и форми, наредени по най-артистичен начин.
Извън преекспонирането на лозунга “устойчивост”, как разбираш и прилагаш устойчивостта в своята работа?
С това, което и показах с моя стол на изложбата за преработена пластмаса. Столът ми е със странични панели от преработена пластмаса, които лесно могат да бъдат сменяни и това да даде нов облик на конструкцията без да се налага да се купува нов стол след време. Тенденцията за възможността за мебели, които могат да бъдат обновявани по някакъв начин от собствениците, според мен все повече ще навлиза в дизайна. Другото, което показах, бе възможността мебел от по-висок клас дизайн и материали да бъде пъзел конструкция в плосък пакет, която лесно да може да се сглабя, разглабя или поправя. Нещо което показа и Филип Старк. Столовете и масите-еднодневки, които не могат да се поправят, ще бъдат лансирани все по-рядко.
Какво ти липсва сред настоящите материални експерименти и практики? Как се опитваш да обогатиш тези процеси?
Висок клас мебели-рационални и като конструкции. Да бъдат с лесни логични сглобки, които да са подчертани дори като артистичен елемент. Възможността за излизането от клишетата до този момент, които продължават да движат основните производители като стандартни сглобки или тапицерии и конструкции, скрити под тях.
Какво те вълнува най-силно в сферата на дизайна в момента?
Като човек, завършил скулптура, не може да не ме радват мощните тенденции от последните години мебелите да се превръщат във функционални скулптури. Жилищата, които обитаваме, да стават един вид изложбени пространства-инсталации, в които мебелите да бъдат основен артистичен акцент.
Би ли споделил над какво работиш, което ще можем да видим скоро?
От една страна искам да доразвия стола, с който се представих в Милано, в серия от още три стола само с подменянето на страниците му, както и направата на цяла фамилия мебели около него. От друга страна съм започнал да търся някакъв мой отговор за мебели, съчетани със смоли.