Всичко в живота е проектирано по нечия визия за подобряване начина ни на живот – домашните уреди, дрехите, аксесоарите и обувките, обществените и търговски пространства, мобилните устройства, апликациите и уеб сайтовете. Немислимо е да отделим настоящето от вездесъщото влияние на дизайна. Но откога утилитарната и приложна дисциплина привлича толкова силно внимание, поражда крайни мнения и поставя етикети за качество? Кой определя кои са белезите на добрия или пагубен дизайн? Кой взима решения какво да бъде запазено в колективната ни памет относно естетика, функция и послание, с които боравим постоянно и приемаме за фон от средата?
Опит да въведат ред в тези запитвания правят настоящите музеи за дизайн. В тях откриваме познания както за произхода на щипката за пране, така и за знака @ и имотиконите. Началото е поставено през 1852г. от лондонския V&A (Victoria and Albert Museum) – първият в света музей за приложно изкуство, основан като опит да събере благата и демонстрира напредъка на Британската империя след Индустриалната революция. В началото на 20 век в различни точки от света се появяват още подобни институции, чията дейност търси познания за продуктов, промишлен, графичен, моден, социален дизайн, архитектура и други. Понастоящем има вълна от нови музеи за дизайн, обособени във впечатляващи и знакови за градовете сгради, с характерни колекции, които критикуват тенденции чрез смели формати и приканват посетители да знаят повече за фините отенъци на дисциплината – като Museu del Disseny (Барселона), Design Museum Holon (Израел), OCT Design Museum (Шън Жън), M+ (Хон Конг), 21_21 Design Sight (Tокио) и други.
The Design Museum в Лондон е ценен фар за навигация сред огромното количество информация относно история, настояще и бъдеще на дизайна. Основан през 1989 г. от сър Терънс Конран в бяла триетажна сграда на брега на река Темза, в края на 2016г. музеят е преместен в реновираната от Джон Посън (любим архитект на Деян Суджич, на когото посвещава и монография) сграда на Commonwealth Institute в Кенсингтън. Само за първите шест седмици от отварянето на новата сграда, музеят успява да привлече толкова посетители, колкото принципно събира за една година.
Директор на The Design Museum от 2006 г, насам e Деян Суджич. Роден и израснал в Лондон, името с балканска асоциация е наследство от родителите му – имигранти от бивша Югославия. Суджич учи архитектура в Университета в Единбърг, но неговата обвързаност с дисциплината впоследствие преминава изцяло през писателска и кураторска дейност. Кариерата на Суджич обхваща журналистика, преподаване и писане. Акценти в нея са позицията директор на едногодишната инициатива Glasgow 1999: UK City of Architecture and Design, куратор на биеналето за архитектура във Венеция (2002), редактор на списание Domus (2000 – 2004г.) и автор на книги за дизайн и архитектура, които се превръщат в непременна референция (The Language of Things, The Language of Cities, B Is for Bauhaus и други).
Дни преди посещението му в София, разговаряме със Суджич за дизайн, бъдеще и музеи.
ОТНОСНО ДИЗАЙНА
Дизайнът не е нещо. Дизайнът е метод и обектив, чрез който да разберем света около нас. Когато музеят за дизайн бе открит през 1980-те, в него всеки посетител можеше да открие историята на индустриалния дизайн чрез селекция от добре подбрани столове, експонати които разказват технологична и естетическа история. Те показват ясно, че „функцията“ е много по-сложна от обикновената практичност. Удобството не е обективно качество. То е влияние върху това как изглеждат нещата, върху асоциациите, които пораждат определени форми и цветове.
Днес дизайнът представлява все повече нематериални неща. Смарт телефонът отменя нуждата от камера, музикален плейър, GPS, звукозаписно устройство, географска карта, книга, библиотека и книжарница, будилник. Всеки ъпдейт на софтуера има свойството да създаде изцяло ново приспособление.
Исторически погледнато има различни фази в начина на възприятие на самите дизайнери. Когато бях млад, хората четяха книгите на Виктор Папанек. Той е краен противник дизайнът да бъде разглеждан като маркетингов инструмент, който ни кара да купуваме ненужни за нас вещи. След това се появи дизайнера-звезда, чийто подпис се предполагаше да бъде обосновка за висока цена. Днес пък новото поколение възприема Папанек като герой, защото то е противник на идеята за потребителското общество, смята, че дизайнът е социален проект или такъв с потенциал за критичност. Младите дизайнери използват дисциплината, за да задават въпроси, вместо да дават отговор на такива.
Това, което ме вълнува в момента е понятието за дом. Ние възприемаме дома си като нещо постоянно, със солидни основи, което ни позволява да бъдем самите себе си, но всъщност той се променя със скоростта на всички останали сфери.
ОТНОСНО БЪДЕЩЕТО НА ДИЗАЙНА
Винаги се връщам към коментара, направен преди време от Бъкминстър Фулър – амбициозният американски инженер, изобретател и философ, известен най-вече с геодезичния купол: „Най-добрият начин да прогнозираш бъдещето е да го проектираш сам.“ Не съм убеден доколко Фулър винаги е подхождал удачно към изобретенията – неговият триколесен автомобил Dymaxion бе моментален провал, след като се разби в пешеходец на световното изложение в Чикаго.
Един човек, който със сигурност е проектирал бъдещето, е Стийв Джобс. Но дори той, само преди единадесет години, когато представи първият Apple Smart Phone, не е подозирал, че предрича как един джобен предмет ще промени всичко. Без смарт телефоните нямаше да има нито Uber, нито Tinder, нито Airbnb. А именно те промениха начина ни на влюбване, на придвижване в града и изобщо характера на цели градове. Барселона, Ню Йорк и Сан Франциско например са ужасени от въздействието на тези процеси върху наемите.
ОТНОСНО НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
Темпото на промените се ускорява постояно. Централата на Facebook в Силициевата долина се намира в някогашната централа на Sun Microsystems – компания, която подобно на много други технологични компании е стартирала със студенти от Станфорд в началото на 1980-те. Sun Microsystems се превърна в огромна международна компания с десетки хиляди служители, поместена в сграда на не повече от десетина години. А след това просто изчезна (бел.ав. сред множеството компютърни компоненти, софтуер и услуги на Sun Microsystems е и програмният език Java; компанията е продадена през 2010г.) Дизайнерите на Facebook я разбиват тотално. Работното място прилича все повече на дом. Новите офиси на Силициевата долина са пълни с билярдни маси и дивани, кухненски маси и столове, които не си подхождат.
Социалните медии премахват идеята за неприкосновеност на личния живот и в известен смисъл ни връщат обратно в средновековието с Twitter, който действа подобно на тълпа за масово линчуване, но дигитално.
Amazon промени начина, по който консумираме, като унищожи много търговски центрове и универсални магазини, а също така ни прикани да позволим на напълно непознати да влязат в домовете ни с доставка директно до нашите хладилници чрез Алекса и Ехо системата за гласово разпознаване. Това даде началото на края на клавиатурата като основен интерфейс за общуване с дигиталния свят. Потенциално, тук става дума за следващото революционно развитие след смарт телефона.
ОТНОСНО РОЛЯТА НА МУЗЕЯ
Музеят за дизайн в Лондон вижда ролята си като показваща на всички ценността на дизайна. Успяхме да съберем голяма аудитория: един милион посетители, откакто отворихме вратите на новата сграда през ноември 2016 г. Организираме изложби, вариращи от модата на Azzedine Alaia до автомобилния дизайн на Ferrari.
Комуникираме най-вече чрез временни изложби. Внимаметелни сме какво колекционираме, защото според нас е важно да показваме това, което притежаваме, а не да превръщаме колекцията си в гробница. Скъпо е да се поддържа и архивира колекция и тъй като се финансираме от частни дарения, а не чрез държавни пари, за нас е важно как харчим средствата си.
Днес в много градове се откриват музеи за дизайн – например в Барселона и в Шънджън. Доскоро дизайнът присъстваше в големите музеи в обособен специализиран отдел. Това, на което сме свидетели в момента е, че дизайнът се налага, както изкуството, като важна част от един по-голям културен пейзаж.