От половин век насам всеки април светът насочва внимание към Милано, когато италианският индустриален център се превръща в най-обсъжданата и гореща точка за всичко ново и интересно, свързано с дизайн. Позната като Milano Design Week, SaloneDelMobile, iSaloni или Fuorisalonе, това е мястото да бъдеш, ако професионално или любопитно си обвързан с темата. От изложители, които показват дълго подготвяни колекции, през появяващи се за пръв път таланти до високостойностни и завладяващи артистични инсталации - наситеността от "уауу" съдържание е необятно, смазващо на моменти, но като цяло възторжено, вълнуващо и определящо посоката на развитие на индустрията.
Тази година поканихме един от ветераните на терен - архитект Пенка Станчева, която през 2017 г. отбеляза своето десето юбилейно посещение на най-важното дизайн събитие в света, да разкаже повече за Седмицата на дизайна в Милано и подбере някои от по-интересните и запомнящи се тенденции.
С какво се отличаваше това издание от предходните? Какво ти направи силно впечатление като различно, стойностно и маркиращо началото на интересна тенденция?
За мен изданието на изложението в Милано тази година остава маркиращо и важно поради категоричната силна вълна на творческа енергия, с която то се отличаваше спрямо тези от предходните няколко години. Фабриките показаха много нови и интересни продукти - ре-дизайнът на класически образци вече не е водещата тема. Кураторските селекции и експозиции на победители в конкурси също се отличаваха с особено качество и самобитност на продуктите.
Какви нови любопитни технологии и употреба на материали ти направиха впечатление?
Техноголиите не са фокус в моите наблюдения, така че едва ли съм компетентна да коментирам темата. Но за поредна година се убедих, че добрият дизайн се прави с добър детайл. Колкото по-изчистена е определена форма, толкова нейното изпълнение изисква да е на високо ниво. Перфектния ръб, невидимата сглобка, чистата линия - всичко това е в основата на съвременния дизайн. И ако изпълнението не е безупречно, то продуктът се компрометира.
Маркирай някои от изложбите, които ще отлежават дълго в спомените ти? С какво те впечатлиха най-вече?
Тук мога да разказвам дълго. Все пак ще отбележа три напълно разнолики проекта, които са моите фаворити за годината. Първият е изложбата на NENDO. Споменавам я заради впечатляващата способност на Оки Сато въпреки множеството комерсиални проекти, да остава поет, да устоява на мас-културата.
Вторият запомнящ се за мен проект тази година бе този на Airbnb - кураторска работа на Martina Mondadori Sartogo (главен редактор на еклектичното списание за дизайн CABANA). Тя бе организирана в къщата Casa degli Atellanti (мястото, в която е живял Леонардо да Винчи, докато е рисувал “Тайната вечеря“). Къщата е интересна с това, че през 1922 е преобзаведена от забележителния италиански архитект Piero Portaluppi така, че да се запазят и съхранят оригиналните фрески в нея. Тази мебелировка е запазена и до днес. В историческия контекст на този дом бяха експонирани работите на някои от най-авангардните автори на световната дизайн сцена, както и личните колекции от стари вещи на други от тях. В проекта са замесени и професионалисти от най-висок ранг като директорът на Design Maiami Rodman Primac, Sam Baron - креативен директор на Fabrica и интериорният дизайнер Ashley Hicks, познат с еклектичния си и ексцентричен почерк. Срещата на толкова много капацитети в сферата на дизайна в контекста на историческата среда бе наистина впечатляващ сбор от творческа енергия.
Третият проект, който ще запомня, е представянето на серията градински мебели на DIMORE STUDIO. За мен той е различен и заслужаващ внимание не само заради мястото, в което то се състоя - местен бар, разположен в стара каменна постройка на една от портите на града на средата на уживено кръстовище. В типичния за дизайнерското дуо ексцетричен и неповторим стил, там бе съчетан животът на местните възрастни в техен клуб с авторските проекти, силно повлияни от визуалната естетика на темата за цирка.
Кои са дебютантите, които имаха силно представяне и им предстои според теб светло бъдеще?
Още първия ден попаднах случайно на представянето на един нов конкурс - “ein&zwanzig” на German Design Council. По моя преценка наградените продукти са от млади дизайнери, чиито имена ни предстои да чуваме в следващите години.
Селекцията, представена в Palazzo Litta, също ми направи впечатление не само заради ефектната инсталация от 300 джинсови панталони, автори на която са световноизвестното нюйоркско архитектурно студио Diller Scofidio+Renfro. Общо високото ниво на работи и автори се дължи на прецизната селекция на списанието DAMN° magazine. Четвъртото издание е под наслов A Matter of Perception - Linking Minds (Въпрос на Възприятие - Свързване на умовете) и обединява под един покрив дизайнери, фабрики и артисти.
Спомена ни силно американско съдържание - разкажи малко повече за тази линия в Милано.
Моето наблюдение е за една нова вълна от продукти и автори с по-скоро галерийна стойност, които пристигат в последните години от САЩ в Милано. Присъствието на Roll&Hill на самия панаир и Lindsey Adelman в галерията Nilufar Depot бяха запомнящи се и знакови преди няколко години. Днес към тях се присъединяват вече нашумяли студия като BDDW, както и дебютанти, които със сигурност ще наблюдаваме за напред като Apparatus.
Имаше ли добро и качествено българско участие?
Имаше участие. Tова само по себе си вече е много добро постижение. Група ЧЕРГА се представи със собствена селекция от млади автори в Salone Satellitе в панаирния град. Нашият продуктов дизайн е млад и като такъв по-скоро би следвало да бъде поощряван, а не да бъде сравняван с образците от най-високо ниво. Моето лично мнение е, че продуктите стоят адекватно и са добра база за надграждане. Бих отбелязала традиционно прецизната работа на Виктор Василев за Boffi. При него продуктите винаги на лаконични и базкомпромисни. Новата мивка, която той е разработил за тях, е на истински високо професионално ниво. Вероятно е имало и други родни участия, но аз успях да видя тези две.
Кои са твоите любими места в Милано (кафене, заведение, книжарница, магазин, парк, двор...)?
Когато съм в Милано, обичам да се връщам в двора на Rossana Orlandi заради атмосферата, а и заради селекцията от автори, които тя представя като нейни „открития“. Но също така обичам да изнамирам нови места. Тази година с удоволствие влизах през всяка отворена врата на галерия, бар или магазин в квартала около новата сграда на HERZOG & DE MEURON - фондацията Feltrinelli при Porta Volta. Този квартал едва сега започва да се развива и е много некомерсиализиран за разлика от вече преексплоатираните Tortrona и Brera. В района все още има и страхотни барове и ресторанти, в които туристите са по-скоро рядкост. Фондацията PRADA също е ново място за мен - все не ми оставаше време да стигна до там, но от тази година със сигурност влиза в листата на местата, на които бих се връщала.
* Всички снимки в материала са архив на Пенка Станчева.
Пенка Станчева е сред най-добрите съвременни български архитекти наоколо. Подходът на нейната работа се отличава със строг, но справедлив поглед и към най-дребния детайл, внимателна комбинация на стилове и употреба на материали. Доказателствата за нейния професионализъм са многобройни. Предната седмица Пенка Станчева бе удостоена със Silver A’ Design Award in Interior Space and Exhibition Design Category от International Design Academy за интериора на Project 155.