БЕЛРОНИКА
Развлачени нежни ивици акварели, сякаш леко напоени с вода, някак разляти и извън контрола на четката фино улавят момент на красота от ежедневието. По-често сред природата, но и сред затишието на делника, в уютен момент на съзерцание или доволство. Привлечени от рисунките на Вероника Белчева, я каним да ни заеме една за края на лятото, за да я ползваме като корица за нашата фейсбук страница. Възползваме се от повода да се запознаем по-отблизо с нея и с художествения й подход. Сами ще се убедите, че Белроника е възхитителна.
За себе си
Израстнах в София с чести ваканции на село, с които си обяснявам афинитета ми към живеене на тихи зелени места с реки и дървета. От няколко години рисувам, илюстрирам книги и други издания, секретар съм на замък-резиденция за артисти в дълбоката френска провинция, водя занимания по рисуане за деца и разни други неща.
Стил на рисуване
Сантиментално-наивни, невинни рисунки. Виждам се някъде между естетиката на японските рисунки и на скандинавските илюстрации.
Техники и други от първа необходимост на художника
Преди няколко месеца изкарах книжка – нов свят се отвори. Взимам колата и кучето и карам из цяла България. Скечбука е винаги в раницата – рисувам водопади, гори, сгради, хора, екопътеки, пълня десетки тетрадки с рисунки, кучето стъпва по листата им, вали ги дъжд, изобщо, живея си така на полето с творбите и ми е най-вече щастливо. Вероятно акварелите си остават най-предпочитаните от мен – най-евтините бои са, харесват ми Schminke, Sennelier, но имам и палитра от 20 цвята за 10 лева, която обичам и използвам от месеци. Наскоро приятелка ми донесе торба акрилни гвашове Holbein от Япония, страхотни. С времето боите лека-полека губят значение и става по-важно какво имам да изразя; кой знае – някой ден може да почна да рисувам със сок от боровинки и с кафе, все тая, важното е че обичам да рисувам.
Връзката с природата
Природата в момента е една черна кокер-шпаньолка, която има много енергия и ме буди сутрин в 6, за да излизаме по поляни и гори. Тя търчи наоколо, а аз се тътря след нея. Въргаля се в тревата, носи ми пръчки, лае по кокошки и патици, а като се приберем мирише на трева и листа. Също като нея в природата мога да бъда себе си без някой да ме съди, гората не ме съди, планината не ме съди, там почвам да гледам навън и всичко ми е интересно. В града съм много по-затворена.
Занимания по настоящем
В момента работя по поръчки сред които илюстрациите за две книги, едната от които е от текстовете на спечелилите конкурс за творческо писане тийнейджъри.
Мотивът това, което правя, да е процес с продължение
В правенето на изкуство няма научаване, винаги съм на ниво начинаещо, винаги има на какво да се науча и какво да ме изненада. Харесва ми каква ставам след като съм рисувала няколко часа – изморена по хубав начин, супер щастлива. Ставам по-добра версия на себе си. Не искам да ставам голям художник, по-интересно ми е да ставам по-добър човек, който просто прави изкуство. Искам творчеството ми да се асоциира с лекота и удоволствие, да радва хората. Да го гледат, да си казват – е това и аз мога да го нарисувам, и в същото време да им носи радост.
____
Всички илюстрации са на Белроника. Открийте я в Инстаграм или на нейния сайт.
