ЯНА ЮНАКОВА
Яна Юнакова е сред утвърдените и разпознаваеми имена в керамиката. Нейните обекти са изработени с прецизност и внимание към материал и послание. В същото време Яна влага особено уважение спрямо въображението и нестандартните елементи, които са далеч от самоцелните експерименти и по-скоро са рефлекция върху други възможности за формата и функцията на интериорния аксесоар. Това са предмети, които с лекота умеят да обживяват пространства и да съществуват уравновесено сами по-себе си като високо-стилни акценти.
Представи се:
Завършила съм специалност керамика в Националната художествена академия в класа на доц. Мартин Петков. Обичам играта на пинг-понг между изкуство и дизайн. Вълнувам се от арт дизайна, като течение в съвременните дизайн и изкуство. Керамиката и порцелана са моите медии, завладяващи и топли, но не единствени. Експериментирането с материала, формата и визията държи любопитството ми будно. Работя в областта на ceramic design и ceramic art. Паралелно с това преподавам рисуване в катедра Инженерен дизайн в Технически университет,София, където имам защитена докторска степен по ергономия и промишлен дизайн.
Каква искаше да станеш като дете?
Обичах да рисувам и исках да стана художник. Това е сбъднататa ми детска мечта.
Какво или кой най-силно е повлиял на посоката ти на професионална реализация?
Вероятно всичко по пътя ми е имало значение, но една изложба и няколко срещи са особено важни за мен – изложбата „Гребени“ на Ина Дамянова, беше отдавна в началото на моето следване. Тя ме запозна с Елена Елазарова, която току-що бе отворила галерия „Теста“ /2000 г./ и търсеше автори, с които да работи. Там се запознах с Рада Дичева, която сподели ателието си с мен, за което съм й много благодарна. Споделяхме и общи идеи, и заедно създадохме Тochka & Тochka, срещата ми с Петринел Гочев.
Как би описала стила на твоите творби?
Не мисля, че работя в определен стил. Предпочитам да съм извън него, за да не се ограничавам. Интересувам се от формата и обема, и взаимоотношението им с пространството. Обръщам голямо внимание на детайла и обичам съчетаването на контрасти.
Би ли разказала за твоя процес на работа? Работното ти място, рутина, любими ритуали, внезапни разходки, материали и технологии…
Работата с керамика и порцелан е свързана с определена технология, която следвам, и тя е неотменна. Иначе част от работите си изработвам изцяло на ръка – моделирам, нанасям тон върху тон, шлайфам. За други изработвам модели, правя калъпи, отливам. Водеща е идеята. Макар, че често ми се случва да „лъжа“ технологията, за да си реализирам идеята. Резултатът обаче не винаги е успешен. Но пък технологичните несъвършенства са повод за нов подход.
Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?
Интересувам се от всички, които въпреки трудностите се опитват да реализират идеите си, без значение в коя артистична област работят. Но много ме вдъхновява работата на Цветелина Алексиева, с която бих искала отново да направим нещо заедно.
С кое професионално постижение досега се гордееш най-много?
Повод за гордост е синът ми Божил, за професионалните ще се въздържа.
Какъв би бил мечтаният творчески проект?
Добре финансиран и с достатъчно време за реализация.
Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?
Коледна ваканция
