НАЦАПАН ПОРЦЕЛАН
Изложбата Хората от порцелановата фабрика е както фин дизайнерски поглед към традиционни производствени методи и наследствени художествени похвати, така и личен разказ за една от най-старите съществуващи полски порцеланови фабрики (Чмелов) и нейния колектив. Тя се състои от два основни елемента – сервизът Човешки отпечатък и голямо-форматни чернобели снимки на работниците с техни наблюдение, спомени и коментари. Специфичното в акцента на изложбата – порцелановият сервиз – е сякаш сбъркан и целият в петна. Ефектът е търсен и постигнат посредством ръкавици, чиито пръсти са потопени в кобалтови соли. Отпечатъкът от допира остава невидим чак до момента на изпичането, когато кобалтът става тъмносин. На фона на качествения материал, ювелирната изработка и гладката чиста повърхност ярко-сините петна изпъкват като объркване в естетическото отъждествяване на приемливостта и отвеждат към въпроса може ли да бъде заменен и елиминиран напълно човешкия фактор в изработването на красиви порцеланови съдовете (и изобщо в механизирането на подобен творчески и занаятчийски обвързан процес).
Посоките на анализ на въпроса се откриват в кураторския екип и тяхната визия за разгръщане на изложбата с нейните внушения. Хората от порцелановата фабрика е резултат от съвместната работа на специалист по керамика – Аркадиуш Швед и антроположката – Eва Клекот, които решават да проведат изследване в различни области на знанието и стойността на труда. Запознанството им е в експерименталната академия по изкуства School of Form в Познан, Полша. Образователният подход на институцията събира практик-дизайнер с теоретик-хуманист в преподаването на даден предмет и така Швед и Клекот се озовават тандем за класа по керамика. Любопитството на Ева Клекот да разбере повече за материала и да се научи на основни техники при работа с него я подтиква да взима вечерни курсове, както и да отиде на място до завода в Чмелов, където Аркадиуш всъщност е „чиракувал“ преди години при известен полски дизайнер на порцелан. Тя е запленена от колектива на фабриката и от техните истински и все още живи истории за мястото. Мнозина от служителите са прекарали целият си професионален път само там. По един съществен начин работниците стават нейни учители, а изложбата е неконвенционалният начин тя да им благодари за впечатленията и прозренията, като разкаже тяхната роля, която често остава невидима и бездушна в перфектно поднесения порцеланов сервиз.
Разкриването на пленителния свят на фабричното производство на порцелан минава през отпечатъците на работниците и тяхното присъствие в тях. Пръстовите отбелязки върху стандартен за фабриката модел сервиз го превръща в такъв с неповторима декорация. Сини белези ориентират как работниците са придържали обектите, за да ги превърнат в уникални съдове, въплътили хората от порцелановата фабрика. Единствеността и неповторимостта на жеста препраща към размисли за началото на масовото производство (19 / 20 век), в чиято същност е заложено изтриването и обезличаването на автора / твореца, заменено от анонимността, ефективността и демократизирането на лукса. Механизирането изтрива уникалността на предмета. Век по-късно съвремието ни копнее тъкмо за обратното – несъвършенство, не-еднаковост като белег на човешко присъствие на поточната линия.
Кураторите споделят, че за тях е било важно да видят реакцията на работниците към крайния продукт. Някои от тях са били откровено разочаровани от естетиката им, но като цяло поласкани от проявеното внимание и уважение. Представянето на изложбата по време на събития за дизайн или в съвременни галерии предизвиква възхита у посетителите и дори желание да закупят сервиза, очаровани от хуманистичния подход в производството му.
Изложбата продължава до 30.08.2019 г.
Полски институт, София, вход свободен
Съвместно с Института „Адам Мицкевич“ и Фондация „Пловдив 2019“
