Филип Бояджиев и неговата водна култура
Водна култура е сред първите проекти на Генератор – център за дизайн и иновации в София, от който сме част и ние. Инициативата изследва възможните удачни решения за по-добро оползотворяване на огромното природно богатство, с което градът ни разполага – минералните извори. В няколко етапа и различни по вид инициативи Водна култура информира, подканва към действие и помага в достигането на прототипи за продукт или услуга, свързан със заданието: Как да направим минералните чешми на София по-познати, по-достъпни и по-привлекателни за повече хора?
Важна част от разработването и комуникацията на проекта е неговата визуална идентичност, с която сме особено щастливи и горди, защото улавя по фин и точен начин посланието и целите ни. Представяме ви нейния автор Филип Бояджиев – графичен дизайнер, възпитаник на Националната художествена академия (Рекламен дизайн и Графичен дизайн на непечатни медии към катедра Книга, илюстрация и печатна графика). „Имах огромен късмет да мина рано през различните аспекти на графичния дизайн и успях да избера сферата, в която искам да се развивам, а именно изграждане на идентичности и визуална комуникация (identity and wayfinding). От 4 години преподавам в НХА (катедра Книга, илюстрация и печатна графика) в останалото време работя на свободна практика.“
Защо реши да се заемеш с този проект? Кое ти се стори предизвикателно и интересно за разработване?
Преди да се заема, с който и да е проект, гледам основно 2 неща.
Проектът трябва да е интересен и да има възможност да се развие в благоприятна посока. Което води и до второто нещо: кой е клиента. Обичам да наричам тези хора – партньори, тъй като вярвам,че в колаборацията се раждат смислените неща.
Освен че партньорите в този проект предразполагаха за много добър резултат, имаше и още едно много интересно нещо, а именно социалният елемент. Ако мога бих работил само за социално ориентирани проекти. Възможността да дадеш на средатанещо от себе си ме вълнува особено живо. Това е и сред причините да преподавам.
Отдавна исках да развия идентичност в по-експериментална посока. Това не се случва, когато решиш. Затова се наложи да изчакам правилният проект, на който ще пасва подобна хрумка.
Kакво стои зад идеята ти с малко повече подробности от кухнята?
Водата е изключително деликатно и изящно нещо, към което подходих с голямо уважение. Още, когато се запознах със заданието, ми се искаше да оставя самата нея да подскаже накъде да поеме идентичността. В резултат аз се явявам проводник и съавтор, тъй като процесите на създаване на логото и тоталния дизайн бяха флуидни.
Относно логото: започнах с потапянето на лист хартия с името “Водна култура” в леген и клатейки го с една ръка, снимах с другата, за да докажа на първоначално ниво, че идеята ми е осъществима. След това прекарах няколко дни в снимане на варианти и избиране.
Трикът при дизайна бе да намеря визуално решение, което да не се бие с вече намерената хрумка в логото, но и да не става механично повторение. Това нещо за мен се оказа суминагаши, японска техника с мастило. Тя ми даде възможността да постигна целите на заданието и дам на проекта облеклото, което заслужава.
Би ли участвал в отворената покана по проекта и какво мечтаеш да осъществиш, ако имаш тази възможност?
Трудно ми е да дам конкретна идея, защото мисля по-мащабно, но създаването на предпоставка за промяна е достатъчно, за да може след това да се включат хората с конкретните решения. Всеки с идея по темата трябва да се включи. Не може само да седим и да мрънкаме, трябва действие, предпоставките са налице.
Имаш ли любим минерален извор или място с такъв в София?
В София не.
Ти си сред младите и доста успешно утвърждаващи се дизайнери в България – на кое отдаваш възходящия си растеж, кои уроци по пътя би споделил и какво би искал да видиш като развитие на местната визуална среда?
Отдавам този резултат на труда, който полагам за нещата, които обичам. За мен това е нормално и го правя с голяма любов.
Имах щастието да намеря призванието си рано и да разбера, че работата не е лоша дума, а напротив, нещо в което можеш да намериш смисъл и да те прави щастлив ежедневно. Във всички начинания на човек има позитиви и негативи, всеки минава през възходи, но и през кочина. На мен кочината ми дава перспектива и ме кара да продължавам напред, затова останах в България. Тук все още е неразорана нива и с яко бачкане резултат неминуемо ще има.
Бих споделил основно един урок: Намери това, което наистина обичаш да правиш/работиш, без основния мотиватор да са парите. Ако гориш за едно нещо, ти ще станеш добър, а оттам ще дойде и финансовата страна.
Като развитие в средата бих искал да видя ясно разграничаване на две важни неща. Едното е “харесва ми/не ми харесва”, а другото “направено е професионално/направено е зле”. Забелязвам все повече хора, които сипят критика към един или друг визуален продукт, само защото не пасва на тяхната лична естетическа норма, което не значи, че нещото е направено зле или грешно. В някаква част това идва от факта, че те самите не биха го направили така, но нали едно от основните неща в живота, е че хората сме различни. Ако започнем да виждаме проекти, които бихме направили по същия начин, ще ни стане скучно много бързо.
Също така нека оставим критиката на професионалистите. Обществото получи по неведоми пътища възможността да сипе критика по въпроси, които не са му в компетенцията, като ги обрича на грозни без да дава алтернатива. Да изказваш критика без да даваш алтернатива, е чист хейт, в който няма нищо градивно. Според мен трябва да градим, а не да рушим с думи.
Какво е впечатлението ти от работата с млади/бъдещи дизайнери в академията? Какво би променил в образователния подход? Ти самият успяваш ли да инициираш нови такива?
Две са нещата, които предимно наблюдавам. На първо място слагам винаги, това че има и ще продължава да има таланливи и мотивирани студенти, заради които лятната ваканция ми се струва дълга и нямам търпение да се върна.
Има обаче и един феномен, който разбира се не е само в НХА, но е доста обезпокоителен и това е грешката в избора. Гледам как кандидат-студентите бъркат харесва ми графичния дизайн с това е моето призвание. Проблем, който в последствие се отразява на мотивацията и на желанието им за работа, създавайки посредствени кадри. Както казах и преди малко пътят е трънлив и изисква жертви, които обаче за човека, открил призванието си, не изглеждат така, но за този, който е сбъркал, са непосилни.
Основното, което бих променил, е небезизвестната ориентация на фунията и най-накрая да разграничим парите от студента. В момента те вървят заедно и университетите са задължени да приемат количество, за да се издържат. Ако обаче нещата се обърнат ще можем да даваме възможност на повече хора да докажат желанието си, но на следващ етап ще стигнат само тези, които успяват.
Тъй като аз сравнително наскоро бях студент и се опитвам да правя нещата, които са ми липсвали през годините на обучение. Основният трик, който използвам, е да се адаптирам спрямо хората които стоят срещу мен. Поколенията се сменят като възприятия и поглед и трябва и твоя подход към тях да се мени, няма как да прилагаш едни и същи методи към различни хора. Аз изповядвам култ към индивида, да успееш да извадиш от него истинската му същност, а не да му налагаш граници. Също така миксирам голяма част от опита си в реални казуси с теоритичните познания.
Сподели до 5 медии за дизайн, които непременно би искал да препоръчаш (може да е книга, сайт, филм, статия, списание…)
На първо място слагам винаги behance.net – мястото, което ми дава поглед над добрите, понякога и експериментални практики в професията. Мястото, което всеки един графичен дизайнер може да използва, за да си сверява часовника и да следи тенденциите.
След това се нарежда книгата на Stefan Sagmeister: Things i learned in my life so far – Изключително полезна по скоро за живота, но както си говорим с колеги, графичният дизайн е нашият живот.
Тук ще цитирам един от партнньорите в студио Pentagram: I think for an artist (designer), your happiness is really tied up in your work and if you are not doing great work, you are not gonna be happy. Pentagram са студио, което много ме вдъхновява точно заради множеството проекти със социална насоченост, в които участва.
Още една страхотна книга е Whatever You Think, Think the Opposite на Paul Arden, освен супер корица, съдържанието е изключително интересно и много помага в концептуалния процес.
И като финал ще дам последния филм на Andrzej Wajda – Afterimage, в който има уникални, визуални гледни точки, а да не говорим пък за самата история.
Още от работата на Филип на fullmasters.com
Следете турнето на Воден бар, част от Водна култура, и научете повече как да се включите със своя идея – тук.
РЕСУРСИ е дългосрочна инициатива на Генератор за деконструкция и изследване на важни за града естествени дадености. ВОДНА КУЛТУРА е първият проект по темата, който цели да информира и предостави решения за по-пълно и осъзнато ползване на минералните извори в София.
Проектът се осъществява с:
Финансовата подкрепа на Програма „Европа“ на Столична община
Участието на сдружение Аз обичам водата. Партньорството на Gorichka.bg. Приносът на Термално – Нормално. Инициативен граждански комитет „Да събудим минералните бани на София”
