Устойчиви практики в дизайна с Даря Малесич от Flowe
Броени дни преди дълго чаканото събитие във Варна, посветено на устойчивите практики и ролята на дизайна в преосмислянето на наратива за екологичната криза, ви представяме нашите гост-лектори в последователни интервюта.
Darja Malesic | Даря Малесич е моден дизайнер със следдипломна квалификация от Кралския колеж по изкуства в Лондон. Тя има богат опит в международната модна индустрия, където работи повече от 20 години за луксозни модни къщи като Dolce & Gabbana, John Richmond и други. Към момента консултира компании и разработва собствени продукти от устойчиви материали в колаборация със словенски занаятчии.
През последните десет години Даря се фокусира все повече върху изследването и прилагането на етичната отговорност в модната индустрия и по-специално върху въпросите на устойчивостта, кръговата икономика и приобщаването в модата (особено за хората с увреждания). Тя е мотивирана от желанието да влага творческата си енергия преди всичко в проекти, които имат потенциала за реално позитивно въздействие върху обществото и планетата, подхождайки с емпатия към предизвикателствата на 21-ви век.

Колекцията ѝ бутилки за вода Flowe насърчава преоткриването на традиционни словенски занаяти като плетенето, както и използването на възобновяеми ресурси и устойчиви материали като върба, царевична шума и ръжена слама.
Нека започнем от самото начало. Каква беше причината да изместите фокуса си от луксозната модна индустрия към създаването на етично отговорен и устойчив бизнес?
ДМ: Работата в луксозната модна индустрия беше интересна от творческа гледна точка, но все повече се тревожех, че тя е изключително разточителна по отношение на ресурсите и оставя значителен негативен отпечатък върху околната среда. Освен това винаги съм се интересувала от дизайн и концепции извън модата и облеклото. Тези причини, както и някои житейски събития, които ми се случиха през 2010 г., ме накараха да започна да търся нова посока. Върнах се в родния си град Любляна (Словения) и отворих собствено дизайнерско студио. Поставих си за цел да използвам креативността си преди всичко за проекти, които биха могли да имат реално положително въздействие върху хората, обществото и планетата.
Каква е Вашата дефиниция за устойчива/кръгова мода?
ДМ: Същината на устойчивостта е във възстановяването на баланса. В порива да работим с природата, за да възстановим ресурсите, които черпим от нея. Устойчиви са производителите, които минимализират вредите, нанесени от индустрията на околната среда и прилагат принципите на кръговост например чрез: избор на биоразградими, рециклируеми материали, ефективни технологии, съкращаване пътя на доставките и др. Кръгова мода е тази, която се бори с масовото производство и продажба на все по-голямо количество за сметка на влошено качество. Устойчивите потребителски решения избягват бързата мода, която се изхвърля и се спират на дрехи, които са замислени и изработени така, че да имат по-дълъг живот, и които могат да бъдат рециклирани или компостирани в края на цикъла.
Ключът към разрешеаването на проблемите, съврзани с „бързата“ мода е в отговорността на всички участници във веригата за доставки да произвеждат нови продукти с възможно най-малко вредни последици за планетата и в това потребителите да променят вземането на ежедневни решения в посока към по-прост и екосъобразен начин на живот.
Още през 1713 г. Ханс Карл фон Карловиц въвежда термина „устойчиво горско стопанство“ и насърчава „използването на ресурсите по начин, който добива от околната среда само толкова, колкото природата може да възстанови„. През изминалите 300 години, откакто Карловиц пише тези думи, планетата се сблъсква с драстични екологични проблеми, свързани с изменението на климата, загубата на биоразнообразие, деградацията на земята и масовото замърсяване на въздуха и водата. За съжаление, факт е, че на глобално ниво се наблюдава много малко регенериране на природата, независимо от всички мерки за устойчиво развитие през последните няколко десетилетия.
Всъщност истинската устойчивост би следвало да бъде във внимателното отношение към възстановяването на планетата, с което да подхождаме във всяка област или индустрия, включително и в модната. Тя би могла да се регулира по-засилено на национално и дори на глобално равнище, но разбира се е важно и нашето участие като индивиди, практикуващи т.нар. „устойчив начин на живот“.

За Вас е важна не само устойчивостта, но и етиката, и местното производство. Когато избирате занаятчиите, с които да работите по продуктите си, кои фактори са водещи за Вас?
ДМ: Щом стане въпрос за устойчив продукт, според мен е редно първо да се търсят материали от регионално производство. Когато започнах последния си проект, направих първото си проучване за това какви местни суровини са налични в Словения. В края на 90-те години на миналия век текстилната и шивашката промишленост в Словения бяха много развити, но по това време се преместих в чужбина. А когато се върнах през 2010 г., те вече почти не съществуваха. Затова започнах да търся материали на други места и стигнах до традиционните плетени изделия.
Отначало не беше толкова лесно да намеря занаятчии за сътрудничество. Първо, не са много занаятчиите, които все още притежават тези редки умения и също така не всички са ентусиазирани от идеята да експериментират встрани от строго традиционното.
В момента си партнирам с трима отдадени занаятчии, специализирани в плетенето и с местно социално предприятие, където работят хора с увреждания, които също създават продукти от бранда Flowe. Всеки занаятчия е специалист в различен материал и техника за плетене. Използваме регионални и устойчиви материали, които са или възобновяеми ресурси (върба, леска), или 100% селскостопански отпадъчни материали (царевична люспа и ръжена слама).
Използването на естествени, биоразградими и произведени на място материали, чието производство отделя по-малко въглеродни емисии, е от основно значение за създаването на продукт, който не замърсява околната среда.
Друг важен елемент от цялата картина е социалната страна на устойчивостта, особено създаването на справедливи отношения в рамките на местната верига за доставки, като справедливата търговия е полезна както за производителя, така и за потребителя.

Как стигнахте до идеята да работите с върба като материал за бутилките за вода от колекцията ви Flowe?
ДМ: Върбата е много разпространено дърво в Словения. Традиционно от нея се изработват различни плетени изделия, като кошници, бутилки за вино, огради и други. Върбата е изключително бързо растящо дърво и е наистина устойчив и възобновяем ресурс. През първите години тя може да достигне до два метра и половина годишно. Младите и бързо растящи издънки имат по-голяма нужда от хранителни вещества и извършват фотосинтеза по-интензивно. По този начин те консумират повече въглероден диоксид, който се извлича от атмосферата. Като отглеждаме върби, които са много невзискателни растения, за целите на тъкачеството, ние допринасяме за намаляването на парниковите газове. Целият процес на плетене от върба, при който се използват само млади върбови клонки, на практика е с отрицателен въглероден отпечатък.
Върбите са едни от най-старите цъфтящи растения на Земята, на съществуващи от повече от 130 милиона години. След края на Ледниковия период те се оказват пионери на преселването, способни да издържат на екстремни климатични условия и бързо да се адаптират към всички видове почви.
Накратко: върбата е едно много впечатляващо дърво!

устойчивост
Във времена, в които всичко става все по-глобално, наистина ли все още съществуват регионални тенденции в дизайна и модата? С какво допринася Словения към международната сцена?
ДМ: Конкретни естетики и течения, които се появяват в дизайна, често се зараждат на определено място или регион и това може да се види с просто око – вземете например типичните скандинавски мебели.
Тенденциите в дизайна винаги започват от някъде или от някого, дори когато корените им не са толкова очевидни, като примера със скандинавските мебели. Знам, че тук, в Словения, съществуват културни и естетически характеристики, но тъй като сме толкова малка страна, те не винаги носят достатъчно тежест. Въпреки това, в свят на слети глобални тенденции, мисля, че действа освежаващо, когато имаш нова отправна точка, особено когато тази отправна точка се оповава на истинска културна референция или традиция.
Словения е географски, културно и исторически разположена между Средиземноморския, Алпийския и Балканския регион и тази смесица може да бъде доловена в много различни сфери, независимо дали става въпрос за дизайн, храна, култура или език. От друга страна, има много успешни словенски дизайнери със силен личен почерк, който няма нищо общо с естетиката на родната им страна.
Ако в Любляна Ви дойдат гости, които се интересуват от етичен дизайн и мода, кои места бихте им показали? Кои са „задължителните“ места, които трябва да посетят (ателиета, магазини, арт пространства, галерии и т.н.)?
ДМ: Бих ги насочила към актуалната изложба за дизайн „Създадено в Словения“, организирана от Центъра за креативност, в която участвам с два мои продукта.
В Музея за архитектура и дизайн (МАО) в Любляна в момента ще открият БИО 27, най-старото и едно от водещите биеналета за дизайн в света, с куратор Джейн Уитърс, което събира прогресивни и екологично ориентирани дизайнери, архитекти, мислители и изследователи от цял свят.
От 6-ти октомври в Любляна ще се проведе „Месец на дизайна“ 2022, където ще можете да откриете някои кръгови марки като Floios – ръчно изработени бижута, вдъхновени от природата и създадени от електронни отпадъци, Volja – кръгова мода за мъже, моята изложба и много други.
Друго много любопитно пространство е Krater Collective, разположено във възстановен строителен изкоп, което се фокусира върху изцяло местно производство на продукти от глина, хартия, гъби и дърво.
За какво трябва да внимават потребителите, когато пазаруват „устойчиво“?
ДМ: Преди всичко дали продуктът е смислен. Имам предвид смислен за общото ни бъдеще, както и смислен за собствения им живот. Без безмислени покупки. Проста красота.

* Устойчиви практики в дизайна и модата е серия от дискусии и презентации в пет български града – Русе, Бургас, Габрово, Варна и Пловдив – по инициатива на Институт Лист – Унгарски културен институт в София. Студио Комплект е съорганизатор и партньор в проекта като куратори и водещи на дискусиите. Събитието запознава широката публика с разнообразни практики, които формулират важна промяна в индустрията към по-екологично производство и консумация. Съчетавайки наука, дизайн, технологии и медии, те предлагат нови, по-близки до природата модели за употреба на суровините. Всеки от избраните български градове е домакин на дискусия по темата устойчивост с двама гост лектори от Европа, както и на пътуваща изложба с 24 примери за устойчиви модни и дизайнерски марки от страните на Вишеградската група.