Трите „ре“ на дизайна днес
<Статията е написана за Капитал и публикувана през април 2023.>
Разговор с арх. Силвана Аникиарико, която представя в София примери за екологичен дизайн от Италия
Италианският дизайн отдавна се е превърнал в еталон за качествена изработка, занаятчийски детайли, великолепна естетика, наслоявани с години традиции и смели експерименти в една добре развита индустрия. Доколко обаче той е готов да поведе различна революция и да бъде заразителен пример в грижата за околната среда, налагайки иновативни подходи в съчетание със завещаното от големите майстори? Опит да се улови тази нова вълна от енергия в посока мисъл за хората и за природните ресурси прави наскоро откритата в „Квадрат 500“, София, експозиция „ЕкоДизайн. 3Р: Редуциране – Рециклиране – Ре-употреба“.
Куратор на този богат и внимателен подбор от разнообразни примери е арх. Силвана Аникиарико. Тя е сред най-изтъкнатите и дейни хроникьори на италианския дизайн от 90-те години на миналия век досега. Основен фокус в работата на Аникиарико е извеждането на особеностите на италианския дизайн като национално и световно богатство, конкретно през динамичното му развитие след Втората световна война, проследяването на настоящите тенденции и неговото представяне пред различни публики във и извън Италия.Важен момент от кариерата ѝ е полагането на основите на постоянната колекция и курирането на класически дизайн през нестандартни подходи като директор на музея Triennale Design в Милано между 2007 и 2018 г.
В момента арх. Силвана Аникиарико е независим изследовател, критик, преподавател и консултант на обществени институции и компании и пише за италианското списание за дизайн и архитектура Domus.
Всички представени предмети, продукти и аксесоари в изложбата са резултат от прилагането на устойчиви подходи от италиански дизайнери, с производство, изцяло дело на италиански компании. Трите Р от заглавието на изложбата покриват основните направления в екологичния дизайн понастоящем. Редуцирането или намаляването на изразходваните суровини и на негативния отпечатък върху природата през фокус върху използването на местни материали (в радиус до километър), бързо растящи и лесно приспособими култури (кактус, царевица, корк), такива от органичен отпадък или безотпадъчно производство. Изложени са например пощенски марки от водорасли от Венеция и кухненска посуда с двойна функция от термичен камък.
Вторият раздел от изложбата е посветен на създаването на предмети с мисъл как да се озоват отново на поточната линия, вместо на боклука. Борейки се с широко разпространеното схващане, че рециклираните материали са с по-ниско качество, изложените обекти са показани в ролята си на ценен и качествен ресурс. Знаков е примерът на големите и иконични за италианския дизайн марки като Magis, Artemide, Seletti и Kartell. Те съумяват да оползотворят отпадъци от собственото си производство или излезли от употреба предмети, като ги превръщат в нови.
Последното направление в изложбата е посветено на повторната употреба. Обекти или части от тях са въвлечени в различна типология, често с артистичен прочит или в малка уникална серия. Дали с чувство за хумор като чашите „Евтино Мурано“ от отрязани пластмасови бутилки или вазите от контейнери битова химия на Енцо Мари, те са провокация за различен поглед към материалността и нейната тленност. Експозицията действа обнадеждаващо и отваря практиката към нови подходи за проектиране, предлагане и консумиране на продукти.
Срещаме се с арх. Силвана Аникиарико дни преди официалното откриване на изложбата в залите на „Квадрат 500“.
Завръщате се с изложба в България след повече от 20 години. Какво се е променило оттогава в сферата на дизайна?
Около 2000 г. бях в София със сборна изложба, посветена на 100-те емблематични предмета на италианския дизайн от Втората световна война до края на миналия век. Всъщност това беше и първата голяма пътуваща изложба за италиански дизайн, обиколила света. За мен винаги са били важни две роли в професията ми като куратор – позиционирането на италиански дизайн в света и съставянето на колекции, показвайки по нов начин работата на големите майстори или преоткривайки автори, останали в сянка.
От последното ми идване в София професията на дизайнера е видимо променена. В момента всичко е дизайн. Разбира се, това води и до недоразумения. Не трябва да се забравя, че може да говорим за дизайн единствено когато той е дело на цялостен проект. Новите дизайнери са също така предприемачи, които промотират собствения си труд и дейност. Има и дизайнери, които работят с големите фирми, но те днес са изключения в сравнение със следвоенния период в Италия, когато говорим за подем на този бранш. Тогава предметите са били функционални и удобни и са били създавани най-вече от необходимост, днес ситуацията е различна. Революцията в дизайна в момента започва отдолу нагоре, чрез установяването на различни микроикономики.
От какво се нуждаем днес и с какво дизайнът може да направи живота ни по-добър?
Една от парещите теми днес е устойчивостта. Италианският дизайн отдавна си е поставил за цел постигането на кръгова икономика, но придвижването в тази посока е трудно. В предния век водещо беше свръхексплоатирането на ресурсите и консуматорството. А днес се учим как да щадим околната среда. Решението за мен се крие в синтеза на трите основни действия – редуциране, ре-употреба и рециклиране, именно тези три принципа дават основата и на изложбата.
Има ли достатъчно проекти в Италия, създадени по този устойчив начин? Разкажете ни повече за избора ви на проекти за настоящата изложба.
В днешно време всички дизайнери мислят за устойчивост и много често изследователската дейност е част от практиката им. Дизайнът днес се фокусира освен върху естетиката и лекотата на предметите и върху тяхната локалност от гледна точка на производството. В изложбата са включени например купите на Мартина Таранто, направени от различен тип дървесен материал, получен от бодливата круша (опунция). Това е особен вид кактус, който притежава естествен капацитет за съхранение на вода и се размножава чрез резници. Авторката го изсушава и извлича от него дървесното лико за направата на купите.
Ново решение предлага и Лука Александрини в областта на лютиерството. В сътрудничество със световни изследователски центрове той създава прототип на цигулка от коприна и паяжина. Успехът му се дължи на невероятния и силен звук на цигулката. Именно този проект служи като пример, че биоразградими и алтернативни материали могат да заменят класическите. В селекцията си съм включила и забавни малки проекти като например вазите от цветни картони на младия дизайнер Паоло Улиан.
Какви са вашите наблюдения – вървят ли дизайнерите и производителите в синхрон към въвеждането на нови практики в индустрията?
Едно време са наричали предприемачите „смелите капитани“, защото те не са се страхували да инвестират в новости. Търсенето на иновативни решения винаги е отличавало Италия от останалия свят. Обективно погледнато, винаги е имало кризи в света, но в миналото тези моменти са се явявали и тласък за намирането на решения и за развихрянето на въображението и творчеството.
Днес възприемаме кризите по различен начин, те сякаш ни смазват и притискат. Не сме толкова дръзки, колкото хората преди нас, и не се осмеляваме на напуснем зоната си на комфорт и сигурност. Това е видимо и в дизайна. Много от големите компании днес избират лесния път, като преиздават знакови предмети и колекции от миналото и работят само с утвърдените имена в бранша (отразено в селекцията на експонати в изложбата бел. авт.). Наблюдението ми е, че понастоящем хората в нашата сфера все по-малко рискуват, за да може накрая сметките им да излязат.
Вие оптимист ли сте? Къде виждате италианския дизайн след 10 години?
Светът върви към дематериализиране, метасветове и метаразбиране към всичко около нас. Тенденцията в наши дни е към пълно олекотяване – на нас самите и на материалната ни собственост. Взимам назаем фразата на Алесандро Мендини, че нашата идентичност се оформя на базата на това, което е около нас. Изкуственият интелект поставя нови въпроси, които обаче много точно трябва да бъдат формулирани от нас, за да може той да ни служи по правилния начин. За мен човекът няма да отстъпи водещата роля.
Какво искате публиката да отнесе със себе си като знание и впечатление от изложбата?
Основната цел на експозицята е да пробуди осъзнаването на необходимостта от опазване на околната среда за нас и идните поколения. Вярвам, че когато видиш стойностни предмети, например от механизми на стари щипки или пък прибори от люспи на домати, ще разбереш, че е време за промяна в навиците и начина на живот. Посланието ми с тази изложба е търсенето и намирането на нов фокус.
Преди София пътуващата изложба е показана в Прага, Доха, Шънджън, Дубай, Хонконг, Вашингтон, Торонто, Тунис, Прищина, Талин, Хелзинки, Триполи, Бенгази и Букурещ. В България пристига благодарение на Посолството на Италия в София, Италианският културен институт и Италианската търговска агенция, съвместно с Националната галерия, и е отворена за посетители до 30.04.2023 г. в Квадрат 500.
