АЛИС РОСТОРН
Алис Росторн е сред пионерите критици в дизайна и чрез своите публикации, лекции и изяви тя успява да промени отношението на държавни институции и на глобалната общност към дисциплината. Пише за международното издание на New York Times и за уважаваното списание за съвременно изкуство Frieze. Държала е лекция за ролята на дизайна на конференцията TEDи на годишната среща на Световния икономически форум в Давос, Швейцария.
Алис живее и работи в Лондон и е носител на Ордена на британската империя за своя принос в дизайна и изкуството. Нейната книга Hello World: Where Design Meets Life е абсолютна референция по темата за влиянието на дизайна в живота ни. И за да е в крак с времето, Алис поддържа профил вInstagram, където посредством седмични теми разгръща многообразието на дисциплината: дизайн и смърт, Сол Бас, дизайн и градини, дизайн и бежанска криза, миланската седмица на дизайна са последните пет.
Какъв е приносът на дизайна за разрешаването на кризата с бежанците? Разкажете ни за вашето преживяване в La jungle de Calais, Франция.
Да съм доброволец в Кале бе емоционално и покъртително преживяване. Смятам за тъжно и дълбоко шокиращо, че е допуснато хората да живеят в подобни нехуманни условия. Но именно в такива ситуации куражът и устойчивостта на бежанците и доброволците, които им помагат, са още по-вдъхновяващи.
Реакцията на световната дизайн общност бе окуражаваща. Не само като разработки за справяне с традиционните проблеми (проектиране на по-чисти и безопасни форми на подслон), но и с пионерски инициативи в приложението на нови технологии (софтуер за визуализация на данни, който се оказа високо ефективен за по-ясното разбиране на една изключително опасна и нестабилна ситуация.)
И все пак дизайнът би могъл да има още по-смислен принос, ако бъде въвлечен в цялостната стратегия за реконструкция на световната бежанска система. Александър Бетс – директор на Центъра за бежански изследвания в Оксфорд, Англия, направи брилянтна лекция по темата на TED 2016. В нея той предлага модернизация на системата, като се предоставят необходимите условия бежанците да бъдат икономически продуктивни, включително да имат право на работа и свобода на придвижване. Чрез анализ на данните да се преместят в места, където техните способности ще са най-полезни. Важна стъпка за интеграцията им според Бетс е издаването на международно приети хуманитарни визи, така както направи Бразилия. Те биха дали възможност на бежанците да платят 200 евро за полет между Бодрум и Берлин вместо 1000 на трафикант. Ако тези предложения се осъществят, тогава дизайнът наистина би имал полезна роля в изграждането на нова система.
Как си представяте ролята на дизайнерите в бъдеще?
Чудесно е да виждаме как на дизайнерите се възлага все по-разнообразен асортимент от високо амбициозни предизвикателства. Пример за това е експлозията от активности в социалния дизайн, където се сътрудничи със специалисти от други сфери, за да се проектира нов дизайн на социални услуги (грижи за възрастни, помощ за безработни). Вместо само да проектират уеб сайт или да изразят визуално идеите на други, както бе в миналото, днешните дизайнери са все по-важна и неотменна част от взимането на решения. Но те трябва да си отвоюват правото да играят тази амбициозна нова роля, като се стремят да бъдат по-отворени към сътрудничества и като се уверяват постоянно, че културата на дизайна е по-разнообразна и динамична.
Коя професионална среща повлиява най-силно на развитието ви?
Малко след като завърших университет през 1980 г., посетих лекция в Архитектурната асоциация в Лондон, която имаше специален отзвук в развитието ми. Беше част от серия вечерни лекции „Психология на града“, изнесена от човек, за когото не бях чувала никога преди. Той ни разясни как физическата структура на града въздейства на нашето психологическо изживяване в него. Конкретният пример беше за каналите на Амстердам и как техните концентрични кръгове създават консервативна култура, защото предизвикват единствено движение в кръг, водещо отново до същото място. Тази идея имаше специален смисъл за мен и по своеобразен начин предопредели как разглеждам темата за дизайна. А лекцията беше на все още неизвестния тогава Рем Колхас.
Какво ви мотивира?
Моята основна мотивация е увереността ми в значението на избраната от мен тема – дизайнът е един от най-мощните инструменти за подобряване качеството на живот, но погрешните схващания за дисциплината възпрепятстват максималното ни възползване от него. По-скучният мотив е постоянната борба да бъда по-добра в това, което правя. Имам голям късмет и фантастична кариера с чудесни възможности, но все още чувствам необходимостта да се доказвам всеки път, когато започна работа по нов проект. Винаги съм се надявала, че това чувство избледнява с възрастта, но тъжната истина е, че не е така.
Четете целия материал в рубриката ни в Капитал LIGHT
