РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КОНКУРСА на МЕЛБА и FASHION DAYS

Какво е времето за вас?

Получихме 204 визуални отговори на този въпрос. Толкова бяха предложенията в конкурса ни за авторско произведение върху текстил на тема ВРЕМЕ. Благодарим на всички, които се включиха.

Конкурсът на тема ВРЕМЕ се организира от Мелба инициативи за дизайн и Fashion Days. Проектите са селектирани от жури в състав: Адриана Андреева и Бояна Гяурова от Studio Komplekt, Виктория Станчева от Fashion Days, Даниела Иванова от Garderob.bg и Васил Владимиров от FIG. фестивал.

Имаме удоволствието да ви предствим победителя в конкурса Михаела Ангелова. Тя е на 27 години и е отраснала в малкото градче Стамболийски, а от 5 години работи като графичен дизайнер и илюстратор в Punkt. „След едно извънкласно посещение в печатница бях супер впечатлена и реших, че искам да правя книги. Имах два неуспешни опита да бъда приета в Художествената академия, но в крайна сметка влязох и завърших Илюстрация, книга и печатна графика,“ разказва Михаела. В момента тя е в майчинство и гледа двумесечния си син, но намери време да отговори на нашите въпроси:

Възприятието ти за време в едно изречение

Времето за мен е действие.

Опиши проекта, с който спечели конкурса, на човек, който не може да го види

Образ на момиче в три стадия, които проследяват погледа й към миналото, настоящето и бъдещето.

Дизайнерът, който те вдъхновява най-силно.

Katsumi Komagata

Мястото, което те зарежда.

Планината.

Проектът, в който си мечтаеш да те поканят да участваш.

Да илюстрирам детско издание на социална тема. 

Най-трудното нещо за теб в дизайна.

Да защитя добре идеята си. 

Илюстрацията, която винаги си искала да направиш, но все още не си успяла.
Илюстрация, която да носи промяна. 

Представяме ви и останалите 18 предложения, които бяха класирани от журито, и ще бъдат представени в pop-up изложба по време на петото издание на фестивала за дизайн в София МЕЛБА (3 – 13 ноември).

Алекси Иванов: „Илюстрацията показва схематично Праисторическия, Съвременния свят такива, каквито ги познаваме и Бъдещето, такова каквото може би предстои. Имаме динозавър, праисторически човек с неговото приспособление за ловуване, съвременен човек с телефон и робот, а над тях е летяща чиния, която осветява бъдещето им. Времето е представено като съвкупност от периоди в развитието на съществуването на Земята. Представени са персонажи с позитивно излъчване и приятелска нагласа.“ 

Антония Мечкуева: „Обикновено приемаме часовете, минутите като условна индикация, отмерена и безлична. Цикъл, в който повтарянето е само за себе си, независимо от случващото се наоколо. В този проект времето е изменение, развитие. Създаващо. Красиво. Оптимистично. Може да се възприеме като цикличен процес, но вече носещ резултат. Изображението обърнато на обратно също е вярно. Резултатът е и зародиша на следващия процес, отново развиващ се, и така – до безкрай.“

Били Матеева: „Това е визия за по-добро бъдеще и носи послание за действие във време на екологична криза, изобразявайки неспособността да върнем времето назад за климатичните промени, случващи се със земята ни.“
Виктория Стайкова: „A FUTURE NOW PAST
В научната фантастика съществуват истории, чиито наратив е поставен в бъдещето. Това бъдеще, което те предричат, хронологично е вече настояще или минало. Заигравайки се с тази идея, A FUTURE NOW PAST представя едно алтернативно настояще, построено от артефакти от нашето историческо минало. Ежедневните продукти, дотолкова ни познати като визуална идентичност и брандинг, носят коннотации на едно друго време. Без те да бъдат визуално променени, трудно биха били променени и възгледите на хората. Правейки паралел с творчеството на Анди Уорхол и идеите, които той полага, илюстрацията на консерви от Русенско варено полага по генерален въпрос за отминаващото времето и връзката с човешкото възприятие.“

Мариана Сърбова и Адриана Сърбова: „За моментите, които искаш да удължиш. Защото имаш нужда от пауза, леко те мързи, или пък защото ти е толкова хубаво.. „Ей сега“ – небрежен жест, който търси още мъничко време за любимите неща в обичайно забързаното ни ежедневие.“

Виктория Паева: „Във времена на интензивни промени, идеята за нов поглед върху света – леко технически, леко nerdy, и все пак естетически. Използвайки картата на Бъкминстър Фулър от 1943 г., която визуализира континтентите по начин, различен от конвенциналната карта, с която сме свикнали. Фулъровият вариант разкирва по-обективно мащабите на континентите, премахва визуално Европа като център на света и предава посланието, че всички сме свързани и зависими един от друг.“ 

Емилияна Кънчева: „Your time is limited as this t-shirt.
Времето е най-големият ресурс, който имаме. То е белият лист, който всеки решава как да запълни. И колкото по-бързо осъзнаем, че времето ни е ограничено (spoiler alert), толкова повече ще се научим да го ценим.“ 

Елена Назърова: „Във времето на Всичко-е-Възможно и на безкрайно объркания човек един абсурдизъм натежава и може би ни е нужен, както и нови метафори, символи и реторика, за да си обясним и реагираме на света по релевантен за времето начин без паника. Такова предложение е охуманизиранят ороборус за образа, на който използвах.. себе си.“

Катрин Грим: „Времето е постоянна константа, която всеки ден управлява нашите човешки животи и представата ни за минало, настояще и бъдеще. Времето е начин да направим равносметка над ценностите и целите си, или противно на това – напълно да забравим какви са те, когато решим, че нямаме такова време. Тази непобедима стихия, самоцелна като див кон, се движи хаотично и с пълна сила, което е типично за нея. Въпросът за нас е – дали да продължаваме да опитомим времето с много провалени опити, или просто да го оставим и да му се наслаждаваме отстрани. Да живеем с него, невинаги означава да се надпреварваме.“ 

Костадин Кокаланов: „Фиктивна космическа куриерска компания от неопределен момент в бъдещето, вероятно използваща технология, базирана на теории от квантовата механика, но и рекламен подход от преди векове назад.“

Любомир Гиздов: „Времето като остаряване и ново начало.
Червеното (най-бързо избледняващият от всички цветове) и множеството детайли, веднъж отпечатани върху тениска, ще започнат да стареят и в действителност, придавайки на дизайна интерактивност, но не непосредствена, а проточена във времето.“

Николай Петрушенко: „NOW | СЕГА Часът е сега. Часовникът неумолимо отмерва още една минута по-малко от живота ни. Ентропията ни насочва необратимо към нашия край. И точно крайността ни принуждава да оценим този дар, наречен живот. Но не защото живеем веднъж, след нас трябва остава потоп, а за да разберем кои сме и какъв е смисълът да сме тук. Да постигнем фокус, да направим осъзнати решения, да сме тук, и сега, докато можем. На добър час!“ 

Стела Стоянова: „Дали всичко минава с времето? – Вдъхновено от Дали и кръговрата на тиктакащия часовник, който отмерва секундите на всяка една промяна в мен.“ 

Тодор Андреевски: „Измерваме времето в секунди, минути, часове, дни, години, векове… Тази абстрактна рисунка представлява композиция от линии и шевове, ръчна и дигитална изработка като метафора за промяна, преход. Периоди от време, които образуват графичен пейзаж, а за индикатор на определеното времево пространство е поставен червеният конец.“ 

Теодора Чифутис: „Основното ми вдъхновение беше така известната игра на карти Cards against humanity, като исках да разчупя малко дизайна и по хумористичен начин да представя идеята си. На предната част на тениската представям кутията на вече новата Time against humanity, като съм поставила и жълта цена от 25 долара, която допълнително да засили хумористичния аспект. На гърба на тениската се намира и самото тесте от карти със забавни варианти за отговор на главната черна карта.“

Филип Бояджиев: „Времето не съществува, то е само конструкт на ума. Има само тук и сега. Всичко напред и назад се размива. Tова, което притежаваме, е сегашният момент, а докато се усетим, вече е отминал. Време е да бъдем!

Цветан Митев: „Ако определим времето като понятие, покриващо миналото и бъдещето, то тогава то се състои от миналото, което вече го няма, и от бъдещето, което още го няма. В такъв случай времето се състои от две величини, които ги няма. Следователно и самото него го няма.“

ХРОМЕ: „Времето отдавна не е наше. Времето е само твое.“
SHARE IT: