ТРАКИЯ, МОЯ ЛЮБОВ
Трудно е да видим добре познато място с нови очи. По-лесно е, когато промяната на перспективата идва отвън. Меган Луенебърг е млад американски архитект от Сейнт Пол, Минесота, и настоящ „Фулбрайт“ стипендиант в пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Вече десет месеца тя развива алтернативна гледна точка към панелния мегакомплекс „Тракия“* с фотоапарат, професионално любопитство и национална не-принадлежност към предразсъдъци.
Тъй като основен фокус тук е ролята на антропологията в архитектурните процеси, Меган се премества да живее в панелен апартамент в третия по големина квартал в България – жк „Тракия“ в Пловдив. Тя дълбае в темата къде приключва ролята на архитекта и къде започва личната история на собственика на дадено пространство. „Искам да разбера как хората създават връзки с архитектурата. Начините, по които позволяват тя да определи и оформи живота им, и обратното – как променят архитектурата като нейни обитатели и създатели.“
Първата й среща с България е като доброволец в Корпуса на мира в периода 2009 – 2011 г. Тогава тя живее в село близо до Казанлък и се влюбва в природата, традициите, храната и езика ни. Дотолкова, че научава да говори български съвсем прилично и решава да се върне обратно. Такава възможност й се удава, след като се запознава с работата на главния асистент от Пловдивския университет доктор Меглена Златкова. С нейна помощ успешно подава документите си за стипендия „Фулбрайт“ към факултет „Етнология“. През есента на 2014 г. Меган започва да си търси апартамент, като последният ще изиграе решаващ фактор за посоката на нейното проучване. „Когато стигнах до „Тракия“, беше ясно, че това е перфектното място. Имаше усещане за общност, много по-силно откъдето и да било другаде.“
Четете пълният текст за Меган Луенебърг и нейното проучване върху антропологичния аспект на архитектурните процеси в квартала в LIGHT
