ВЕЛИСЛАВА БОЖИНОВА
Бижутата на Велислава са като експеримент по художествено предизвикателство и сравнението със стандартни форми или обекти би било неуместно. Тя излъчва увереност и ведрост, присъщи на младите и все още необременени професионалисти в началото на своята кариера. Но за краткия период след завършването си, Велислава вече успешно излага бижутата си в галерии в София и Европа, впечатлявайки със силна индивидуалност, своеобразен почерк и свобода на избора на материали и линии.
Представи се:
Родена съм в Плевен през 1988 г. На 13 години заминах за София, за да уча изящни изкуства в Националната художествена гимназия „Илия Петров“. Последва обучение в Приложния факултет на Националната художествена Академия – специалност „Метал“. Последните 3 години от образованието ми преминаха в Белгия, в Кралската Академия за изящни изкуства в Антверпен, където защитих магистърска степен по „Съвременна бижутерия“. От една година съм отново в София.
Каква искаше да станеш като пораснеш?
Първите ми спомени са, че исках да стана балерина, вероятно заради курса по балет, на който ме бяха записали като съвсем мъничка. Но рисуването ми беше най-любимо и един ден реших, че искам да стана художник.
Кой най-силно е повлиял на посоката ти на професионална реализация?
Майка ми е главната причина днес да съм това, което съм. В семейството ни няма художници, а спортисти, но въпреки това родителите ми ме подкрепиха и ме оставиха да правя това, което ми харесва.
Как би описала стила на твоите творби?
Стилът ми заедно с начина ми на работа е по-скоро скулптурен. Обичам органичните природни форми, празните пространства и необичайните размери.
Би ли разказала за твоя процес на работа? Работното ти място, рутина, любими ритуали, внезапни разходки, материали и технологии…
Докато си стоя и пия кафе, нещо прещраква, появява се някоя идея. Грабвам колелото и тръгвам в търсене на съкровища. В последните години основата в проектите ми са предметите от ежедневието. Неща, които за хората са ненужни, за мен са безценни. Декоративни керамични фигурки, вътрешна гума от колело или парче кожа от стара чанта са част от материалите, които използвам. Процесът на търсене и колекциониране е последван от трансформация и експерименти. Най-нетърпелива съм да се събудя в сутрините, когато пещта за керамика е изстинала и отвътре се появява нещо съвсем неочаквано.
Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?
Опитвам се да следя всичко, което се случва в България по отношение на визуалните изкуства. През тази първа година, в която съм си отново вкъщи се запознах с много млади, талантливи и ентусиазирани хора, които въпреки трудностите творят на едно много високо ниво. Следя изявите на колегите от ФОРМАТ, които забелязаха работата ми и при тях се случи и първото ми представяне в България. Имена като Димитър Делчев, Виктор Павлов, Нева Балникова са също от авторите, които харесвам.
С кое професионално постижение досега се гордееш най-много?
Чувството беше уникално, когато един голям човек и дизайнер на име Тед Ноутън избра моя дизайн на „Годежни пръстени“. За мен е истинско удоволствие да знам, че той и жена му притежават нещичко от мен.
Какъв би бил мечтаният творчески проект?
Нямам конкретна идея за мечтан проект. Искам свежи идеи и смелост, за да мога да изразявам себе си по най-добрия начин, а проектите идват с времето.
Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?
Съвсем скоро разбрах, че съм селектирана за ENJOIA’T 2015 – конкурс за съвременна бижутерия, който се провежда по време на изложението JOYA в Барселона. Надявам се да срещна стари приятели и да създам нови познанства.
