ВЛАДИМИР КАРАЛЕЕВ
фотография: Васил Германов
Владимир Каралеев отдавна е сред утвърдените и добре познати млади модни дизайнери. Издания като Vogue, Vice, Elle, големите германски вестници като Zeit и FAZ, както и модните блогове не спират да говорят за неговата работа. През 2011 г. той представи своя колекция на Berlin Fashion Week, а след двугодишно отсъствие от подиума там сега показа своята есен – зима 2016. Запазена марка на Владимир си остават асиметрията и драпериите, както и изненадващите комбинации и играта с подгъви. В новата си колекция той отива още стъпка напред в деконструкцията, като работи с изненадващи композиции и контрасти в платовете, оставайки обаче верен на търсенето на баланс между концептуалния подход в дизайна и основната цел на модата – да бъде носима.
Впечатляващ е миксът на цветове и материи в дрехите от колекцията. Какви материали си използвал и на какъв принцип си ги комбинирал?
Контрастите са много важни, а комбинацията е между различни текстури: по-груби тъкани (вълни, жакард, туид) с по-меки (купро, сатениран полиестер). Хастарите излизат като външни материи. Изобщо темата „отвътре навън“ е силно застъпена. Заимствам елементите на изработка от спортните облекла и ги прилагам на видими места в много дамски модели.
Как боравиш със смяната на функции на отделни елементи в облеклото?
Елементът на асиметрия и деконструкция е още по-силно застъпен в актуалната ми колекция. В деконструкцията винаги ми е харесвало разрушителното свойство и възможността за пренареждане на детайлите. Те не изчезват, първоначалната им функция се превръща по-скоро в декоративен елемент – пренареждане и нова композиция.
Представянето на колекциите ти винаги наподобява пърформанс. Как се случи този път?
Идеята ми винаги е представянето да не е прекалено крещящо, но пък да е достатъчно интересно като фон. Направих голяма скулптура от филц, наподобяваща лендарт инсталациите на Робърт Морис. Музиката беше много важна, за да се избегне претенциозността. Избрах несериозна, наивна музика – парчето Sex Machine от 1979 г. на групата The Flying Lizards в пост-пънк-нойз стил. Доволен съм, но пазарът тепърва ще покаже колко успешна е колекцията.
Прочети цялото интервюто в LIGHT.
