ТИХИТЕ МЕЧКИ СА НАЙ-ДЪЛБОКИ

Мария е от онези хора, които лесно ти влизат под кожата – с творческия си заряд, с любопитството и с интереса си към разновидни печатни издания. Тя е още млада (26-годишна), но вече убедително е избрала своя професионален път на графичен дизайнер и илюстратор, след като наскоро се дипломира от Националната художествена академия.

Първата й книга е факт – пространственото (pop-up) издание „Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни“. На страниците й мечката оживява с помощта на текст, вдъхновен от 12 популярни български поговорки и триизмерна картина.

Експериментът е в основата на изданието както като оформление, така и като повествование. „Черна и бяла книга в едно. Няма лице и гръб. И двете страни са начало на книгата. Срещата е центърът. Там се случва преобръщането.“

„Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни“ е истинско произведение на изкуството в лимитиран тираж от 90 бройки, всяка от които изработена ръчно от авторката. Дни преди официалната премиера на книгата и трескавата подготовка за представянето разговаряме с Мария Налбантова.

Разкажи ни за любовта си към печатните издания. Кои те впечатляват и какви искаш да правиш?
Печатните издания са моят начин за диалог със света. През тях успявам да почувствам поне малко споделеност и искреност. Характерно за картинните книги например е неизменната свързаност между текст и картина. При пространствените книги, които аз харесвам, се добавя и още едно ниво на разбиране, защото комбинират слово, картина и пространство. Интересно ми е измислянето на комбинации как може да се вържат трите неща в едно и да създадат разбиране, без да се преразказват.

 

14265010_10157553019175165_2078460378200382758_n

Четете пълната версия на статията он-лайн и на хартия в нашата рубрика в Капитал LIGHT

SHARE IT: