(Не)забравими изгледи

Базираният в Холандия дизайнер Мила Чорбаджиева намира вдъхновение в архитектурата на пръснатите из България паметници от времето на комунизма. След участията си в One Design Week 2014 и в нашата изложба Композиции, Мила продължава своето проучване на материалните и нематериалните останки от близкото минало в своя дипломен проект (Не)забравими изгледи. На база на монументални архетипи и форми тя създава серия от предмети, които целят да подпомогнат диалога относно бъдещето на тази архитектура. Комбинирането и възможната игра с предметите може символично да пресъздаде монументите, но и да създаде нови констелации и сценарии. Мащабът позволява ролите да се обърнат – сега хората държат архитектурата в контрола на ръцете си. В тази светлина, дизайнът може да е средство за приемане, а не разрушаване на материалното наследство, за търсене на нови значения и смисъл. Ето какво ни разказа Мила за проекта и работата си напоследък:

landscape1-1_1000

— Къде те откриваме в момента? С какво се занимаваш? 

Работя в Айндховен (Холандия) – между финализирането на един фрийленс проект и началото на вълнуващ нов, като същевременно кроя планове за развитието на лична работа. Малко е хаотично, но това ми дава енергия.

— Разкажи ни повече за твоя дипломен проект и какво научи в процеса на работа? 

Дипломната ми работа (Не)забравими гледки / Immemorable landscapes е резултат от проучване по тема, която ме вълнува от няколко години насам – архитектурните и културни останки от социализма – период, приключил точно преди появата на моето поколение, но индиректно маркирал и него. Колкото повече се задълбочавах в темата, толкова по-ясно ми ставаше колко многослойна е тя и колко неуловими нюанси има. Материалното наследство е едва върха на айсберга; смятам, че процесите, свързани с намирането на място в съзнанието ни за определен спомен, са много по-комплексни и засягат концепцията ни за идентичност. В процеса на работа открих колко труден може да е балансът между опростяването на дадена тема (което често се налага в един дизайн процес) и доближаването й до наивност. Затова и реших да оставя достатъчно отворено пространство в работата си, както и много отворени въпроси.

— Виждаш ли дипломния си проект като продължение на работата (пръстени под формата на монументални паметници от социализма), с която участва в изложбата „Композиции“ през 2015г.? 

Преди две години разработих тази серия от пръстени като задание от бакалавърската ми програма в Design Academy Eindhoven. Интересът ми към темата, обаче, не се изчерпа с този проект. Като необходима и логична стъпка продължих проучването и в дипломната си работа. Към този момент съм фокусирана върху нови проекти, но идеята за развитието на аксесоари или бижута все още е там и зрее.

Screen Shot 2017-05-26 at 9.09.27 AM

— Как образованието допринесе за твоето професионално и лично развитие? 

Айндховен ми даде специфична школовка и начин на мислене, който се отразява във всякакъв план – професионален и личен. Насочи ме да търся повече смисъл в това, което правя, научи ме на повече критичност, но същевременно ме подтикна и към повече свобода.

— Разкажи ни за последното ти участие в груповата изложба в Милано. 

Получих покана да се включа към изложбата “Harvest” на Dutch Invertuals – холандски дизайн колектив, който представя тематични изложби, 9 години подред, по време на Dutch Design Week в Айндховен и Salone del Mobile в Милано. Беше много вълнуващ процес, тъй като всеки дизайнер трябваше да развие проект по зададената тема за много ограничено време. Особено вдъхновяващи и мотивиращи бяха периодичните ни срещи в Айндховен, където споделяме и дискутирахме идеите си. По време на изложението в Милано бяхме всеки ден до проектите си, за да разказваме за тях на посетителите – много интензивно, но позитивно и зареждащо изживяване. След Милано изложбата отпътува и към Музея за декоративни изкуства в Париж.

— На какво, според теб, е важно да обърнат внимание младите дизайнери? От каква подкрепа, знание и/или контакти имат нужда?

Мисля, че е нужно да сме изключително чувствителни към заобикалящата ни динамична среда, да успяваме да улавим промените в себе си, в обществото ни, в природата; да разсъждаваме върху тях и да реагираме. Дизайнът като дисциплина има нужда да се дефинира и предефинира, за да бъде адекватен и необходим. Все повече се оформя нуждата от това да мислим и работим комбинативно и кросдисциплинарно, да откриваме връзки между различни науки и области, за да достигнем до нови парадигми. Необходими са свободни пространства за експеримент и обмен, и платформи, които да подхранват развитието на дисциплината.

Screen Shot 2017-05-26 at 9.09.38 AM

— Какви са твоите планове и как виждаш развитието си в близко бъдеще?

В момента търся баланса между развитие на лични проекти и желанието ми за повече работа в екип. Свободата, която работата по собствен проект може да ти даде е страхотна, но все повече изпитвам нужда да работя по по-мащабни проекти, които биха имали наистина ползотворен ефект в обществото.

— Би ли работила в България и кое е определящо за това решение?

Доста труден въпрос. Имам голямо желание да допринеса по някакъв начин към развитието на дизайн средата у нас. Това, което прави решението толкова трудно обаче, за съжаление, е липсата на ангажираност на държавата към тази дисциплина и генерално неблагоприятния икономически климат. Контрастът с Холандия, където дизайнът и иновацията са в ДНК-то на държавата, е голям; тук има условия за експериментални дизайн практики; съществуват фондове – държавни и частни, които подпомагат развитието на дисциплината. Става на въпрос за много качествени и количествени натрупвания. Но не съм затворила вратата към България, напротив; надявам се на повече бъдещи проекти, които по един или друг начин да ме връщат към нея.

Screen Shot 2017-05-26 at 9.09.15 AM

Четете предходното представяне на Мила Чорбаджиева на нашия сайт тук. И повече за дипломния проект в изданието Form.

 

SHARE IT: