ЕЛИА НЕДКОВ

Представи се:

Роден съм в Ямбол, завърших математическата гимназия в София, но исках да се занимавам с живопис. Рисувах дълги години с идеята да кандидатствам в Националната художествена академия, но пътят ми след гимназията ме доведе до Берлин, западна Германия, а след това в Австрия. Бавно в мен се роди интерес към модата, материите, изчистените детайли. В Австрия следвах първо мода във Виена. Открих, че все по често ме интригува архитектурата и затова след модата следвах архитектура в Грац. Когато отворих собствено студио през 1997 всички тези интереси се обединиха под общият знаменател на дизайна, бил той архитектурен, продуктов или графичен.

Спомняш ли си какъв искаше да станеш, като пораснеш?

Исках да стана художник и като цяло артист.

Има ли човек / книга / филм / събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?

Животът за мен е променлив. През различните периоди съм бил впечатлен от различни неща. В модата началото на 90-те бях много вдъхновен от японското течение ­Исей Мияке, Йоши Ямамото, Рей Кавакубо. В архитектурата Льо Корбюзие, Оскар Нимайер, Алберто Кампо Баеца, Тадао Андо, Луис Барраган. Харесват ми филмите на Антониони. Спечелването на един международен конкурс през 2003 ми даде тласък и възможности да отворя студио в Милано където започна сериозно моята професионална кариера.

Как би описал стила на твоите творби?

Търся стойността, като избягвам ефектите. Опитвам се да подходя деликатно към темата, като обаче искам да ѝ дам усещането за изтънченост. Сдържан, но рафинириан.

Би ли споделил малко повече детайли за твоя процес на работа?

Подходът ми е архитектурен. От голямото към малкото, от общото към детайла. Обикновено моето студио е и мястото, където живея. Нещата се приливат. Обичам работата си затова обикновено не ми тежи.

Обичам да оставям нещата да отлежат – било в скицника или във форма на прототип. Наблюдавам ги и с времето ги променям, премахвам ненужното, рафинирам ги. Често възраждам стари скици и те се релизират.

Като цяло ме вдъхновява красотата, естетиката, светлината. Много често мисля за пространство, обеми и повърхности в тяхната първична форма.

Нямам правило за денем или нощем, понякога се случва да работя цели нощи, но това обикновено е последната фаза на реализирането. Когато стигна до нея, не се успокоявам докато не свърша, но докато проектът израсне за релизация може да мине и много време.

В началната проектна фаза работя сам и съм много вглъбен, но после често се включват писатели, фотографи и други специалисти.

Материалите са различни в зависимост от характера на проекта. Като цяло обичам “честни” материали: камък, дърво, стъкло, цимент, метал. Не обичам да ги модифицирам много. Обичам бялото. Работя много на компютър, обичам да конструирам всичко в 3D и да го визуализирам. Така бързо тествам това, което правя, понякога правя и макети, прототипи и т.н.

Нямам работни дни и работно време. Опитвам се да се отнасям отговорно както към работата, така и към удоволствието. За мен всичко е част от процеса и не мога да го деля. Една разходка може да се окаже по-­ценна от много часове зад компютъра. Обичам да изненадвам себе си и бягам от рутината.

Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?

Прекалено е да кажа, че следвам някой в момента. Харесва ми работата на Ани Васева и нейната театрална група Метеор, бижутата на Нева Балникова и Ники Сърдъмов, като дизайнер Виктор Василев.

С кое професионално постижение се гордееш най-много досега?

С ролята ми на арт директор за Viero. Промених облика на този бранд тоталнo. Започнах от нула и резултатите са такива, че продължавам да им се радвам и надграждам през годините.

Какъв би бил мечтаният ти творчески проект?

Всеки нов проект е много важен за мен. Отворен съм за най различни задачи и определено гледам да не запълвам съзнанието си с клишета.

Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?

Не съм в очакване на нещо предстоящо. За мен има сега, предстоящото ще дойде така или иначе от самосебеси. Но това, което е сега, се превръща в творчество, ако вложа съзнание и отговорност. Надявам се да имам щастието да продължа да прилагам на практика това, което усещам като свой стил­ в архитектурата, в дизайна и във всичко, към което насочвам моето съзнание.

Какво очакваш от представянето ти в Милано? 

Да споделя с публиката това, което ме е развълнувало.

SHARE IT: