ДЕНИЦА БОЯДЖИЕВА

Представи се:

Казвам се Деница Бояджиева. Родена съм в София и в момента живея тук. Завършила съм Националната художествена академия, специалност индустриален дизайн. Мисля, че подсъзнателно съм следвала примера на баща ми, който имаше хоби да изработва мебели за вкъщи, както и да поправя всички развалени уреди. Спомням си една етажерка за усилвател и магнетофон, която той измисли. Първо я видях в розов цвят (това беше кит боя) и си казах, че е за мен. След време видях финала, който беше прахово боядисан в тъмно кафяв цвят. Реших, че е друга, фабрична етажерка. Изглеждаше толкова перфектно.

Спомняш ли си каква искаше да станеш, като пораснеш?

Като малка често си мечтаех да съм балерина или продавачка, но най-ярък спомен имам за ветеринарен доктор. Да помагам на животните и да обикалям света. Нещо като доктор Дулитъл.

Има ли човек / книга / филм / събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?

Когато отидох да уча един семестър във Финладия, всичко се промени. Там открих един нов абсолютно различен свят. Там научих колко важна е работата в екип. Че всеки е различен и добър в нещо, в което друг не е, но това не означава, че си зле. Всеки преподавател намираше начин в процеса на работа да ти покаже, че това, което правиш, е много ценно – няма значение дали е пълен боклук или нещо добро. Всеки има потенциал.

Как би описала стила на твоите творби?

Нямам стил и може би не искам да имам, за да не се ограничавам.

Би ли споделила малко повече детайли за твоя процес на работа?

Мястото за работа винаги е доста мобилно. Имам един наръч от инструменти (зеге, бормашина, флекс, шмиргел, винтоверт), които често се заселват или в кухнята или в хола. От известно време се опитвам да устроя малко местенце само за тази цел – крайно необходима част от пъзела. Свикнала съм да слушам интуицията си. От множество скици, почти винаги избирам първите идеи. Много съм импулсивна и понякога правя сериозни грешки. После се чудя как да оправя нещата и докато търся решение, се случват изобретенията. Та и това не е за изпускане.

Често работя вечер, най-спокойно го чувствам. Основната ми компания е моето куче Фют. Иначе ми допада работата с Дани от Гардероб. Имаме сходен поглед. Тя е много сръчна и пипа много фино, аз пък допринасям на по-технично ниво. И с материалите нещата са много интуитивни. Наскоро открих нов материал за мен – алуминий, и съм много впечатлена от възможностите му.

Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?

Слава богу, вече има повече български дизайнери, които правят интересни неща. Няма да назовавам, за да не пропусна някой.

Кой е най-големият ти успех досега професионално?

Не мога да кажа с какво се гордея най-много, но най- скорошно постижение е възможността да измислим и изработим обувки заедно с Дани от Гардероб. Материалът, с който работим – евапрен или микропореста гума за обувната индустрия, го познавам от 6-7 години. Интересното е, че толкова време съм го ползвала все с друга цел. Накрая той си дойде в истинското му амплоа. Ще се пробваме да направим серия обувки, достъпна за хората.

Какъв би бил мечтаният ти творчески проект?

Мечтаният проект е всеки следващ.

Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?

В момента разработвам една серия осветителни тела от алумий. Изработката е изцяло ръчна. Прави я човек, който 50 години е работил на струг. Много съм впечатлена от неговата работа, той е истински майстор. Надявам се скоро да мога да я покажа.

Друг проект, с който съм се захванала, искам да осъществя чрез платформата Kickstarter. Става въпрос за една табуретка от велпапе, която се казва “ONE PCS”- one piece stool. Името й идва от това, че е изработена от един единствен лист петпластово велпапе. За сглобяването й не ти трябват никакви инструменти, никакви помощни елементи – просто трябва да прегънеш материала по очертанията. Вярвам, че проектът има много потенциал, защото столът се изработва от рециклирана хартия и е много лек, но заедно с това и много издръжлив.

Какво очакваш от представянето ти в Милано? 

От Милано очаквам да не очаквам.

SHARE IT: